Активна Историческа Карта

Начало
Книги
Медии
Екип
Дари
Развиваме се
Поръчайте
Състезание до 28.02
Фондацията
Контакти

Трета българска държава 1876-1913 г.

Помощ Пълна версия

Дата:

Как се ползва картата

Видео указания

Информация

Към началото

Легенда

Статистика

Договори

Манифест за Съединението – 6 септември 1885 г.
Манифест за обявяване на война – 5 октомври 1912 г.
Проект на великите сили от Цариградската посланическа конференция 1876-1877 г. за създаване на две български автономни области - 9/21 декември 1876 г.
Прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя, възстановяващ българската държавност - 19 февруари/3 март 1878 г. (Санстефански договор).
Договор на великите сили и Османската империя, постановяващ създаването на Княжество България и Източна Румелия - 1/13 юли 1878 г. (Берлински договор).
Решение на великите сили за малка промяна в добруджанската българо-румънска граница край гр. Силистра в полза на България - август 1880 г. EN
Акт за размяна между България и Сърбия на две ливади край р. Тимок - 19/31 декември 1888 г. EN
Договор за отбранителен съюз между България и Гърция - 16/29 май 1912 г.
Договор за приятелство и съюз между България и Сърбия и Таен анекс него, постановяващ обособяване на две зони в Македония - 29 февруари/13 март 1912 г.
Протокол на великите сили, отстъпващ гр. Силистра с трикилометрова околност на Румъния - 26 април/9 май 1913 г. (Санктпетербургски протокол).
Мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, очертаващ граничната линия Мидия-Енос - 17/30 май 1913 г. (Лондонски договор).
Предварителен протокол за сключване на съюз - 22 април/5 май 1913 г., Договор за съюз и едностранно очертаване на нови граници в Македония и Военна конвенция между Сърбия и Гърция - 19 май/1 юни 1913 г.
Протокол между България и Гърция за очертаване на демаркационна линия в Егейска Македония - 21 май 1913 г.
Мирен договор между България и останалите балкански държави - 28 юли/10 август 1913 г. (Букурещки договор).
Мирен договор между България и Османската империя - 16/29 септември 1913 г. (Цариградски договор).

Конституции

Търновска Конституция, 1879 г.
Търновска Конституция и измененията й от 1893 г. и 1911 г.
Органически устав на Източна Румелия, 1879 г.

Снимки

Във "Военна фотография - Балкански войни 1912-1913" в 3 части на НВИМ може да откриете още интересни снимки.

Видео и Аудио

Лозенград
Воеводата заминава
Пленници - башибозук
Пленници
Люлебургас
Посрещане на Фердинанд
Разпит
Бойни действия
Бойни действия 2
Руска мисия
Щаб на 8-ма пехотна тунджанска дивизия
Форт Аджи Йолу
Джамия в Одрин
Фердинанд посещава джамията Султан Селим
Пленената армия на Шукри паша
Турски окоп
Торпедоносец Дръзки

България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913
България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913
България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913

Спомени, дневници, книги

Как да четем някои букви в по-старите книги:

Ѣ – наричана ят или двойно Е се чете Е или Я според случая.

Ѫ – наричана голям юс или голяма носовка се чете Ъ или А според случая.

Банков Д. Причините за погрома. С., 1922 г.
Бобчев, Ст. Копнежи, идеи и дела на будители и възродители в Цариград. С., 1935 г.
Бобчев, Ст. Руско-турска война 1877-1878 г. П., 1898 г.
Божинов, Ив. Стремежите на руската дипломация, борбата и против Обединението на българския народ 1773-1913. С., 1914 г.
Вазов, Ив. В Източна Румелия. Спомени. С., 1920 г.
Ганчев, Ал. Балканските държави Албания, България, Гърция, Румъния, Турция, Югославия, тяхната стопанска и военна мощ. С., 1932 г.
Ганчев, Ал. Балканският полуостров. География, история, икономика, политика, стратегия. С., 1932 г.
Ганчев, Ал. Войните през Третото българско царство, том І и II. С., 1935 г.
Ганчев, Ал. Многовековният ни стремеж към юг. С., 1940 г.
Ганчев, Ал. Нова Европа и утрешна България, С., 1943 г.
Ганчев, Ал. Национални стремежи, надживели вековете, С., 1937 г.
Гешов, Ив. Спомени и студии, С, 1928 г.
Гешов, Ив. Спомени из години на борби и победи, С, 1916 г.
Гладстон, У. Български ужаси и източний въпрос. П., 1881 г.
Годишна статистика на Източна Румелия, 1883 г.
Груев, Й. Моите спомени. П., 1906 г.
Гудев, П. България и интригите на Русия. Сборник от статии. С., 1914 г.
Гудев, П. Време е да видим Русия освободи ли ни. Р., 1887 г.
Гудев, П. История на Източния въпрос преди Освобождението на България. С., 1908 г.
Дацов, С. Зайчар и неговото население. Ср., 1884 г.
Державин, Н. Българо-сръбските отношения и македонския въпрос. С., 1915 г.
Дорев, П. Външна политика и причини за нашите катастрофи. С., 1924 г.
Жеков, Н. Българското войнство 1878-1928 г., С, 1928 г.
Занетов, Г. Българи на Морава. С., 1914 г.
Занетов, Г. Западни български земи и Сърбия. С., 1917 г.
Иванов, Ив. Положението на българите в Македония, С., 1895 г.
Иширков, А. България и Бяло море. С., 1914 г.
Иширков, А. Град Враня и Вранско. Културногеографски и исторически бележки. С., 1918 г.
Иширков, А. Град Солун. С., 1911 г.
Иширков, А. Западните краища на българската земя. С., 1915 г.
Иширков, А. Моравска военноинспекционна област. С., 1933 г.
Кантарджиев, Т. Военна география на България. Вн. 1912 г.
Кантарджиев. Т. Петдесетгодишнината на Съединението и войната за него 1885-1935. С., 1935 г.
Ковачева, Л. България и нейните съседи. С., 1921 г.
Кънчов, В. Град Скопие бележки за неговото настояще и минало. С., 1898 г.
Кънчов, В. Пътни съобщения в Македония. С., 1898 г.
Кънчов, В. Турция и българите. Реч. 1899 г.
Лабурие, Т. Драмите в Сарая, убийствата в България. Ст. З., 1888 г.
Марков, М. Историческите права на България върху Добруджа. С., 1917 г.
Матов, Хр. Сръбските претенции на Македония. С., 1897 г.
Митинга в София на 19.03.1884 г. по въпросът за съединението на двете Българии. С., 1884 г.
Мустаков, Д. Полувековна военна България. С., 1932 г.
Попконстантинов, Хр. Непокорните родопски села. Т., 1897 г. Кн. 1
Попконстантинов, Хр. Непокорните родопски села. Т., 1897 г. Кн. 2
Попов, С. Границите на България 1876-1919 г. С., 1940 г.
Ризов, Д. Каква трябва да бъде нашата политика спрямо Македония. С., 1902 г.
Ризов, Д. Разлагающа се и възраждающа се България. С., 1894 г.
Ризов, Д. Румъно-българския конфликт. С., 1900 г.
Ризов, Д. Френската Жълта книга по македонския въпрос. С., 1903 г.
Сакъзов, Я. Цезаризъм или демокрация. С., 1905 г.
Салабашев, Ив. Спомени. С., 1943 г.
Сарафов, М. Бюджетите на Княжество България пред десетолетието 1879-1888. С., 1894 г.
Силянов, Хр. Костурско в Македонската революция в документи из тайните тур. архиви. С., 1937 г.
Силянов, Хр. Македонската емиграция и българският национален въпрос. С., 1919 г.
Силянов, Хр. Писма и изповеди на един четник. С., 1927 г.
Силянов, Хр. Спомени от Странджа. С., 1934 г.
Силянов, Хр. Сръбско-българският спор и Русия. С., 1915 г.
Станев, Н. България под иго 1393-1878. С., 1928 г.
Тошев, Ан. България и нейните съседи. С., 1943 г.
Шишков, Ст. Беломорска Тракия в Освободителната война през 1877-1878 г. П., 1929 г.
Шишков, Ст. Портрет на гръцкото фенерско духовенство. П., 1887 г.
Шишков, Ст. Тракия преди и след Европейската война. П., 1922 г.
Шишманов, Ив. Историята на нашето Възраждане - ролята на Америка в българското образование. 1907 г.
Шишманов, Ив. Наченки от руското влияние в българската книжнина. С., 1899 г.

Библиография

Бобчев, С. Какво иска българският народ, С., 1915 г.

Войната между България и Турция 1912 – 1913. В седем тома. С., 1928 – 1937 г.

Ганчев, А. Балканската война 1912-13, С, 1939 г.

Генов, Г. Международни актове и договори, засягащи България, С., 1940 г.

Георгиев В., Трифонов Ст. История на българите в документи 1878 – 1944. Том II 1912-1918 г. С., 1996 г.

Гешов, Ив. Балканският съюз. Спомени и документи. С., 1915 г.

Жеков, Н. Българското войнство 1878-1928 г., С., 1928 г.

Карнегиевата анкета на войните през 1912 и 1913 г., С., 1914 г.

Кесяков, Б. Принос към дипломатическата история на България 1878 – 1925 г., С., 1925 г.

Имануел, Фр. Балканската война 1912-13, С., 1913 г.

Ламуш, Л. Петнадесет години балканска история 1904-1918, С., 1930 г.

Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913 г. С., 2012 г.

Материали за историята на Балканската война. Шумен, 1913 г.

Мусаков, И. Генерал от пехотата Васил Кутинчев, С., 1941 г.

Недев, Н. Освободителни войни 1877-78, 1885, 1912-13, 1915-18, трето издание, С., 1937 г.

Ташев Т. и Недев Св. Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999 г.).

Фичев, Ив. Висшето командуване през Балканската война 1912 г. От началото на войната до Чаталджа включително. С., 1927 г.

Христов, Ат. Кратка история на Освободителната война 1912—1913 г. С., 1921 г.

Шопов, Ат. Как ни се наложи Балканската война. С., 1915 г.

Работили по картата

доц. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН, специалист по стопанска история на 20-и век, преподавател в НГДЕК „Константин Кирил философ”.
полк. о.з. доц. д-р Станчо Станчев е военен историк с научни интереси в областта на историята на войните и военното изкуство. Дългогодишен ръководител на научната секция по военна история във военна академия „Георги Сава Раковски“. Председател на военноисторическата комисия.
Николай Найденов - преподавател в УАСГ по картография и ГИС. Има 22 години професионален опит и участие като експерт в множество проекти свързани най-вече с урбанизма и ГИС. Работи активно в стратегически звена на Столична община, като „Визия за София“, „Общия устройствен план“ и кандидатурата на София за „Зелена столица на Европа“, където е автор на всичките картографски разработки. Семеен, с две деца. Хоби – планинарство.
Захари Савов - подпомогнал проекта с технологични насоки. ГИС експерт и анализатор на бази данни с опит в изграждането и проектирането на уеб решения.
Виктор Райчев - студент в Геодезически факултет в УАСГ. Специализация - картография и ГИС. Силно изявени интереси в сферата на картографията, географските информационни системи, историята и спорта.
Николай Дунев – идеен вдъхновител и организатор на Активна историческа карта. Юрист по образование, но с интереси към историята, географията и новите технически решения.
Сара Самман - занимава се с визуални изкуства, като непрекъснато жонглира с класическите практики и дигиталните иновации. В свободното си време, тръгва по непознати пътеки, търсейки вътрешен мир и вдъхновение.
Явор Василев - магистър по славянска филология. Работи като преводач-редактор. С интереси в областта на музиката, литературата и планинарството.

При грешки попълнете формата

E-mail:
Име:
Описание на грешката:
Всички полета са задължителни!